ЕТАП 1

Целта на „Етап 1“ от този експеримент е да се провери въздействието на ГАНС – CO2/ZnO върху определени растителни култури.

Ден 1

Всички растения в разсадниците са поливани с чешмяна вода като при едните водата е плазмено заредена (в 2 литра кана е добавено 4 мл. ГАНС CO2/ZnO), а при другите водата не е третирана с нищо. И в двете кани само се долива вода.

Всички растения са поливани точно с 15 мл вода/плазмена вода. Без значение, че с времето растенията израстват,  количеството вода остава непроменено (15 мл. на всяко).

При провеждането на този опит е съобразено разположението на разсадниците спрямо слънцето и атмосферните условия, за да могат и двата да получават еднакво количество светлина и топлина.

В този случай ще разгледаме Краставици (сорт Гергана) на холандски производител на семена.

За провеждането на този опит са използвани 2 разсадника, в които за засадени 9 вида растения.

Пръста, която е ползвана за разсада е една и съща и за двата разсадника.

Ден 6

На 6-ия ден поникват първо краставиците поливани с обикновена вода, ден по-късно поникват и тези поливани с плазмена вода.

Ден 11

На 11-ят ден от засяването, поливаните с плазмена вода краставици се развиват по-бавно (приблизително 1 ден закъснение) от тези поливани с чешмяна вода.

Ден 15

Забелязват се две промени:

1.   Растенията поливани с плазмена вода настигат  по размер тези поливани с обикновена чешмяна вода.

2.  Стъблата на краставиците поливани с обикновена вода започват да се изкривяват, докато при тези поливани с плазмено заредената вода, стъблата са дебели и стройни.   

Ден 23

Забелязват се следните промени:

1.  Стъблата на краставиците поливани с обикновена вода са изкривени и наведени, някои растения са легнали на пръста. При другите, поливани с плазмено заредена вода стъблата остават стройни и здрави.

2.  При поливаните с плазмена вода растения вече се виждат по-големи индивиди от тези поливани с обикновена вода.

3.  Наблюдава се разлика в цвета на растенията. При поливаните с плазмено заредената вода, краставиците са ярко зелени на цвят (изглеждат много свежи), а при обикновената вода растенията с по-тъмен наситен зелен цвят.

Ден 26

Растенията биват извадени от почвата

Остават същите видими разлики. При растенията поливани с плазмено заредената вода видимо са по-големи и по-здрави, а освен това са и с прави стройни стъбла за разлика от поливаните с обикновена вода. Новото което се забелязва е, че при поливаните с обикновена вода има болно растение.

На следващите снимки сравняваме големината и цвета на листата на двата най-големи индивида от всеки разсадник. Единият от тях (поливаният с обикновена вода) има сухи петна по листата. Между двата екземпляра има видима разлика в цвета на листната маса. Краставиците поливани с плазмена вода изглеждат по-жизнени и здрави в сравнение с краставицата от другият разсадник.

ЕТАП 2

Целта на „ЕТАП 2“ от експеримента е да се провери тяхната издръжливост като се подложат растенията на екстремна суша. Месеца е Юли, а температурите през деня стигат до 33-34 градуса по целзий на сянка.

След пресаждането на растенията в големи саксии, те биват поливани два пъти с пауза от 2 дни между поливанията. В саксията на тези поливани с плазмено заредена вода (CO2/ZnO) е добавен стъклен съд с 3мл CH3 ГАНС. След това всички растения бяха подложени на суша в период от 25 дни.

Заключение:

На края можем да констатираме, че растенията поливани с плазмено заредена вода се развиват по-бързо, израстват по-здрави и изглеждат свежи и жизнени. Те са по-устойчиви на високи температури и са по-издръжливи на продължителна суша в сравнение с тези поливани собикновена вода. Стъблата и на двете живи растения са сравнително жизнени без признаци на обезводняване въпреки, че са се появили сухи петна по листата. Пръстта и на двете саксии е суха до самото дъно.

При краставиците поливани с обикновена вода се наблюдават по-слаби стъбла, които в последствие се изкривяват, стават по-неустойчиви на външните атмосферни условия и падат (лягат) на земята. Наблюдава се по-бавно цялостно развитие на растението и също някои индивиди започнаха да боледуват.

Стъблата и на двете живи растения са жизнени без признаци на обезводняване въпреки, че са се появили сухи петна по листата. Пръстта и на двете саксии е суха до самото дъно.

Източник на статията – Аоциация Плазма България – https://www.apb.bg/news/agriculture/eksperimenti-s-krastavici