Големият пробив на тази технология се изразява в създаването нанослоеве изградени от моноатомни частици и кухини (контейнери) съдържащи магнитни полета. Тези магнитни контейнери задържат плазма…

Наночастици и нанослоене в плазмените технологии на Мехран Кеше

Много от нас са чували за нанотехнологии, но всъщност знаем ли, какво представляват те? Представката нано в думата нанотехнология означава една милиардна от метъра, т.е. нанометър (nm). Актуални обекти на изследвания и приложения в нанотехнологиите са квантови точки, въглеродни нанотръби, нанокомпозитни материали, метални наночастици (предимно от благородни метали – злато, сребро, платина), магнитни наночастици (за диагностика в медицината и др.), полимерни наночастици като носители на лекарствени препарати за лечение и др. Поради самата разлика на този мащаб от нормалните ежедневни размери, повечето от наноматериалите притежават характерни физико-химични свойства, които се различават от тези на същите материали при традиционната им употреба. Точно тези различни свойства учените използват за създаване на нови устройства, прибори, технологии, методи за диагностика и лечение в медицината и др. Нанотехнологията е сравнително нова област, която е все още в начален стадий на развитие. 

Наночастица или ултрафина частица обикновено се определя като частица от материя с диаметър между 1 и 100 нанометра (nm). Наночастиците обикновено се различават от микрочастиците (1-1000 µm), „фините частици“ (с размер между 100 и 2500 nm) и „грубите частици“ (в диапазона от 2500 до 10 000 nm), тъй като по-малкият им размер води до много различни физични или химични свойства (виж фиг. 1).

Изучавайки плазменате технологии така, както се представят от ядреният инженер Мехран Т. Кеше се разбира, че наночастиците се използват за две различни цели. Едната е да се използват като носител или проводник за предаване на МАгнито-ГРАВитационни полета (МАГРАВ), а другата, да се създаде ГАНС (ГАз в Нано Състояние на твърдото вещество). Във вселената съществуват три вида материи познати на човека – тъмна материя, анти материя и физическа материя. Промените на температурата и налягането в околната среда оказват влияние на различните състояния на физическата материя. Променяйки околната среда можем да променим състоянието на физическата материя превръщайки го в моноатомно състояние и нанослоеве. 

Мехран Кеше е разработил технология, чрез която да се промени твърдото състояние на физическата материя в моноатомно състояние и моноатомни слоеве. Този метод се осъществява чрез използване на натриева основа (NaOH) и вода в изолирана среда (виж фиг. 2). Технологията включва 3 етапа –нанопокриване, сушене и изплакване.

Етапа на нанопокриване на мед (Cu) се постига като се добави към натриевата основа – вода и топлина в изолирана среда. При взаимодействието им се формират множество кухини по медната повърхност, които в последствие се формират като нанослоеве. Въпреки големия брой новообразуващи се кухини, всяка една от тях се формира съобразено физичните свойства на съседните. Моноатомните нанослоеве не са свободни или независими от физическата материя, а са свързани с нея чрез магнито-гравитационните си полета. 

В твърдото състояние на материята, атомите са разположени плътно един до друг, а химичните им връзки зависят от температурата и налягането на околната среда (виж фиг. 3). В новообразуваните нанослоеве, моноатомите се позиционират и свързват чрез магнито-гравитационни полета. Нанослоевете са свързани, както помежду си, така и към структурата на физическата материя. Силата на магнито-гравитационните полета определят позиционирането на преместващите се моноатоми от вътрешната структура на физическата материя към външните слоеве на моноатомната структура (виж фиг. 4).  

Въпреки неравномерното разположение на кухините, моноатомните частици не засядат една в друга, а се наместват съобразно всички останали такива (виж фиг. 5). Това се дължи на магнитните полета действащи между моноатомните частици и гравитационното поле излъчвано от физическата материя (виж фиг. 6). За да се поддържат тези кухини, частиците в нано слоевете непрекъснато освобождават магнитни полета. 

Кухините в нано слоевете не са еднородни, те притежават капацитет и съдържат спектър от полета. Всяка отделна кухина е пакет от енeргия, резултат от взаимодействието на магнито-гравитационни полета. Нано частиците непрекъснато освобождават полета запазвайки позициите на нанослоевете и ги стабилизира по отношение влиянието на околната среда. Свободните полета се обединяват в кухините под формата на вихър, превръщайки се в център на енергия и информация (виж фиг. 7). Кухините са магнитни обвивки, които съдържат плазма в нанослоевете (виж фиг. 8).

Нанослоевете се различават според кухините и тяхната сила на полето. Те непрекъснато взаимодействат помежду си, създавайки огромен спектър от магнито-гравитационни полета (виж виг. 9). Те поглъщат целият спектър от магнитни полета и затова изглеждат черни.  

След приключването на първият етапа следва етапът на „сушене“, той има за цел да стабилизира и балансира нанослоевете. Използването на волтметър по време на този етап подравнява и установява линеен поток през нанослоевете, който свързва и балнсира полетата (виж фиг. 10). Важно е да разберем, че нанослоевете и кухините съдържат магнитни полета и са разположени в три измерения (3D), а не в две (2D). 

Успешният процес на нанопокриване на мед ще доведе до усвояване на магнитните полета от кухините и почерняване на материала. Черният цвят е показател за ефикасността на нанослоевете. Когато той се вижда с невъоражено око означава, че слоевете са десетки хиляди в дълбочина (30’000–50’000 слоя).

Последният етап включва изплакване и неутрализиране на нанопокритите детайли от натриевата основа. За целта се използва се вода и оцетна киселина.

Големият пробив на тази технология се изразява в създаването нанослоеве изградени от моноатомни частици и кухини (контейнери) съдържащи магнитни полета. Тези магнитни контейнери задържат плазма, енергия и информация.